Надя Йончева
Аз съм на 23 години. За по-малко от пет години реализирах плановете си, за които пристигнах на Острова... Така започва историята си новият ни герой Рени Петкова, родена в Бургас.
Израснала съм в матриархално семейство - такова, в което майка ми и женската част от рода е и винаги е била доминиращата. Как реших да изградя бъдещето си тук, в Англия...
...Идването ми беше може би не толкова различно от това на останалите живеещи тук българи, но за мен и до днес остава една налудничава и романтична постъпка за тогавашните ми 18 години.
Първите няколко месеца бяха най-запомнящи се. Сблъсках се с всички ограничения и проблеми, които всеки един от нас е трябвало да разрешава. Цели седем месеца бях без работа, не знаех езика, абсолютно нищо. Отказваха ми NIN, не ме взимаха на работа, защото съм или прекалено малка, или без език и документи.
Впоследствие намерих агенция за почистване на къщи, в която успях да започна работа. Гледах на това като на възможност за реализация, а не просто работа, от която да си изкарвам прехраната. Благодарна съм и до ден днешен на тези хора, че повярваха в мен и ми дадоха шанс да работя. Никога не съм била от онези, които чакат наготово, борила съм се за абсолютно всичко, което имам и което съм успяла да постигна.
В един момент обаче трябваше да се разделим с компанията, където работех, поради инцидент. Времето, което ми бе нужно да се възстановя, не ми позволяваше да продължа да работя. Така, две години след идването ми, се оказах с 8 паунда в джоба на монети, с патерици, неплатен наем, без храна, без завивки дори за леглото си.
Имах обаче големите си мечти. Отново се появиха хора, които подадоха ръка - българи, които повярваха с мен и ме забелязаха, когато бях невидима във всяко отношение за света.
Успях да се измъкна от трудната ситуация и продължих да се боря за това, за което съм дошла, а то е - да оставя следа след себе си, да помагам на хората да се реализират и да успеят да погледнат на света с други очи...
Започнах работа към друга агенция и си обещах никога вече да не изпадам в положение на беззащитност. На новото място работех по 60-70 часа на седмица, за да мога сама да си покривам разходите. Тежко ми беше да гледам своите връстници как се забавляват и ходят до България, за да видят близките си, а на мен ми се налагаше да работя непрестижна работа. Едва три години след заминаването си можех да се прибера в родината, за да видя семейството си. Тогава за първи път срещнах и братчето ми, което вече беше почти на годинка...
Върнах се обратно на Острова, продължих да работя, стисках зъби и се борех с вярата, че един ден ще мога да покажа на хората, че с много труд и постоянство, само с трудолюбие и без каквито и да е помощи, човек може да успее и Англия да му предложи по-добър живот.
Една жена от Замбия, Африка, моя клиентка тогава, а сега вече приятел, ме забеляза и откри в мен този дух и тези мечти. Тя ме мотивира и ми показа правилния път. Обясни ми, че млад човек като мен трябва да учи.
Почти на шега реших да се явя на изпит, взех го и ме приеха в колеж със специалността, която завърших в България по програма на Cambridge - Маркетинг и реклама. Тази жена беше като ангел-пазител за мен – през цялото време ми даваше съвети и ме подкрепяше. Работех за нея, но това за мен беше сбъдната мечта - тя ми преподаваше английски, докато гладех дрехите на мъжа й, разказваше ми за добрите университети и даваше книги за четене. Мотивираше ме да вярвам в себе си и в своите възможности. Нейният дом стана и мой.
Сега, пет години по-късно, аз съм в последна година в колежа, работя по специалността си и най-после се радвам на живота.
Един ден искам да науча своите деца на абсолютно същото - да бъдат положително настроени към света, да вярват в мечтите си, независимо от всички трудности, да знаят, че с много труд всичко се постига.
Смятам, че онези наши сънародници, дошли в Англия с идеята само да се възползват от социалните блага, няма как да успеят и да открият истинските възможности, които им предоставя Острова. Само ако работиш за държавата, в която живееш, и тя ще работи за теб. Специално мен Англия ме изгради като човек и като характер. Още отрано ме научи на труд и търпение. Днес съм благодарна, че ми се предостави такава възможност и че срещнах хора, които успяха да ме забележат когато бях невидима.
За мен англичаните като нация са много възпитан и учтив народ. Имат си техните недостатъци (в някои случаи лицемерие и интригантство), но когато съм се сблъсквала с това, просто съм се учела да съм по-откровена със заобикалящите.
За мен най-запомнящият се миг за 2014-а беше, когато ми се предостави възможност да стана президент на студентския академичен борд на колежа ми, както и поканата да бъда част от един млад и много положителен екип в компанията, където работя сега. Впоследствие оглавих целия отдел “Маркетинг”.
Отново - хората, дали ми тази възможност, ме забелязаха, когато бях невидима. Ето това искам да споделя с всички сънародници тук - всяка критика или падение е част от успеха и трябва да сме благодарни на малките неща в живота, на всяка протегната ръка.
Днес, след като показах на всички как съм сбъднала мечтите си, мога да помагам на другите да реализират своите. Материалната ми цел пък е да създам галерия, в която всички български артисти да имат място и да показват таланта си, за да ги забележат, когато са невидими за света!
