Автор: Николина Кръстева

Ако сте присъствали на закриването на Третия Лондонски фестивал на българската култура, сигурно са ви впечатлили препълнените салони на българското посолство с огромния брой от желаещи да бъдат част от събитието. Вечерта събра над 450 български и чуждестранни гости, дошли да отбележат края на фестивала, който в продължение на два месеца - от 20 октомври до 17 декември, поднесе изключително богата и разнообразна програма от събития – концерти, изложби, театрални постановки, филмови премиери и срещи с едни от най-добрите български творци.

“В рамките на фестивала се проведоха 24 събития, 21 от които бяха организирани от Български културен институт в Лондон. Проявите по време на фестивала привлякоха близо 10 000 посетители, от които 6000 бяха чуждестранни гости. Равносметката в края на фестивала показва, че с този мащабен форум Българският културен институт успя да постигне своята главна цел – издигане и затвърждаване на позитивния имидж на България в Обединеното кралство“ – заяви за “Родина“ директорът на института, Светла Дионисиева. “Бих искала да изкажа благодарност към министерствата на културата и на външните работи, както и на българското посолство в Лондон за изключителната партньорска подкрепа“.

Светла Дионисиева благодари и за финансовата помощ на фирмите “Електроимпекс“, “Нигеста “ и спонсорството на известния български готвач от ресторант “Дистрикт“ Георги Янев.

За своята огромна работа Българският културен институт в Лондон в лицето на Светла Дионисиева, както и директорът на Лондонския фестивал на българската култура Иво Станков бяха наградени от Министерство на културата със златни юбилейни медали “Борис Христов“. Отличието се връчва на организации с изключителен принос за популяризирането на българската култура и изкуство по света.

“Много сме благодарни на нашата и на интернационалната публика, която е тук. Всеки един фестивал надгражда предния. И този фестивал не е различен в това отношение. Имаме много хора, които вече се интересуват от България. Радваме се, че можем да привлечем и наши сънародници, които живеят във Великобритания и искат да разберат малко повече за нашата култура и да присъстват на събития, които включват български изпълнители. Мисля, че като цяло това беше един много положителен фестивал във всички тези аспекти“ – каза пред вестник “Родина“ Иво Станков.

“От гледна точка на програмата събитията бяха много наситени и с много акценти. Трябва да отбележа, че ние като организатори с Българския културен институт, се постарахме да покажем многообразието на културата ни в различните видове и да включим възможно най-много изпълнители, които могат да я представят на едно много добро ниво, и се радвам, че това се получи. Надявам се да има четвърто издание на фестивала. От момента на привършването на този фестивал, тоест от утре, вече трябва да почнем да мислим за следващия“.

Програмата на заключителната вечер включваше концерт на Теодосий Спасов със специалното участие на певицата Деси Добрева, актрисата Бойка Велкова и аудио-визуалния проект “Балкански”.

Произведения на известната българска моделиерка Мирела Братова, както и на дизайнера на бижута Мария Иванова бяха изложени в мраморното фоайе на посолството. Тук гостите бяха посрещани и от усмихнатите Лора, Христина и Иван, ученици от българското училище към посолството. Те поднасяха картички на всички, които даряваха средства за благородните каузи на фондациите “Friends of Bulgaria” и “Карин Дом“ за подпомагане на деца-сираци и деца с увреждания в България. Сумата, която беше събрана от вечерта, възлезе на 400 паунда, съобщи за “Родина“ Снежина Мечева, директор на училището.

По традиция домакините от Българския културен институт и посолството поднесоха вкусни български кулинарни изкушения и почерпиха с качествено вино, родно производство.

Сред официалните гости бяха принц Кирил Сакскобурготски, пълномощният министър на България в Обединеното кралство Стоимен Велев, представители на чуждестранни дипломатически мисии в Лондон и журналисти от Би Би Си.

Автор: Николина Кръстева

С много аплодисменти беше изпратен моноспектакълът “Кики Ван Бетовен“, който бе представен в салоните на българското посолство. Почитателите на родната Мелпомена в Лондон се насладиха на актьорската игра на популярната българска актриса Меглена Караламбова. С представянето на постановката на лондонска земя продължи и посещението на големия български режисьор Георги Дюлгеров в английската столица.

“Много добре мина спектакълът, публиката беше изключително отзивчива, много внимателно и точно реагираше на необходимите места. Това винаги вдъхновява актьорите, които поемат от добрата реакция на публиката и се отблагодаряват с много хубаво изпълнение. Трудно е да се прави моноспектакъл, още по-трудно е да се изиграе, защото изисква максимална концентрация. Меглена Караламбова е една героична и прекрасна актриса“ – сподели пред “Родина“ Георги Дюлгеров, който е режисьор на постановката.

“Да се постави “Кики Ван Бетовен“ на сцената предложи самата Меглена Караламбова. Тя си беше харесала тази пиеса на френския писател и драматург Ерик-Еманюел Шмит и това даде шанса да разкажем за проблемите на нашата възраст. Старостта не е краят на света или краят на живота – затова става дума в “Кики Ван Бетовен“. Това е важна тема и затова ме привлече“ – добави още Георги Дюлгеров.

В пълната зала от почитателите на родното театрално изкуство беше професор Моник Прюне, бивш старши преподавател в Сорбоната в Париж, театрален критик и специалист по българския театър. “Спектакълът беше удивителен. Гледах пиесата в Париж с френска актриса в главната роля преди години, когато излезе за първи път, и тогава не изглеждаше така драматична, както тук тази вечер. Меглена Караламбова беше невероятна“ – сподели за “Родина“ Прюне. “Тя игра не само със сърцето си, но също и с много дълбока емоция. Нейната игра беше забележителна - внесе такава величина на постановката,която не усетих по време на представлението в Париж“.

“Кики Ван Бетовен“ е постановка на столичния Театър 199, чието гостуване беше по инициатива на Българския културен институт в Лондон в рамките на провеждащия се Трети Лондонски фестивал на българската култура.

Меглена Караламбова пред “Родина": В Лондон съм винаги с приповдигнато настроение!

Как се чувствате сред публиката тук на лондонска земя?

Щастлива. Аз много обичам Лондон и винаги като дойда тук, съм с приповдигнато настроение. За първи път ми се случва да играя тук. Слава богу, публиката беше много радушна. Това е един труден спектакъл, но аз много си го обичам и се радвам, че го харесаха.

Коя е Кики Ван Бетовен?

Това е една обикновена жена, която е преживяла голяма драма и стараейки се да загърби тази драма, някак си започва да губи рецепторите си за света, за хубавите неща, за музиката и красотата. Тя започва да се занимава с много прозаични неща, тоест стеснява и кръга си на внимание, и интересите си. Тя и нейните приятелки установяват, че всичките са оглушали за Бетовен, а навремето са харесвали Бетовен. Оглушали са, защото те са се самоосакатили в желанието си да избегнат неприятности, трагедии и проблеми. Те всичките преживяват някакъв катарзис и започват да чуват музиката на Бетовен, образно казано. Така, че това е едно послание да не си заравяме главите в пясъка като щраусите. Ако има проблем, колкото и да е голям и страшен, трябва да се опитаме някакси да заживеем с него. Ако не можем да го разрешим, то поне да не се крием.

Има ли нещо общо с героинята ви Кики Ван Бетовен?

Не, не бих казала, но на мен ми е интересно да играя роли, които са далеч от мен. Сладостта на актьорската професия е да влизаш в кожата на други персонажи, да изследваш други светове и психики. Може би единствено любовта към музиката, която много обичам, особено класическата музика. Това е общото.

Казвате, че много обичате Лондон и ви вълнува по някакъв начин. Кое е това, което толкова много ви завладява тук?

Ами това са необясними неща. Първият път, когато дойдох, имах чувството, че тук съм се родила. По някакъв начин толкова свой го чувствам този град. Аз много съм пътувала по света и това е градът, който най-много обичам.

Как ще прекарате Коледа?

На Коледа ще бъда с мои близки, както винаги си го прекарвам. На Нова година с приятелите ми.

Меглена Караламбова е родена е на 20 юни 1943 г. в Пловдив. Завършва гимназия с изучаване на английски език и през периода 1963-1967 година учи актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов. От 1969 г. до днес е актриса в Театър "Българска армия", където изиграва десетки роли. Играла е и на сцените на Народния театър "Иван Вазов", Пловдивския драматичен театър и Театър "199".

Участвала е във филмите "Кантора Митрани" (2012), "Църква за вълци" (2004), "Духът на баща ми" (1998), "Онова нещо" (1991), "Приземяване" (1987), "Забравете този случай" (1985), "Бяла магия (1982), "Татул” (1972), "Осмият" (1969) и други, както и във френски и американски продукции, снимани у нас, в телевизионни продукции и радиопиеси. Гласът й звучи в записани на грамофонни плочи и касети десетки приказки, любими на децата от няколко поколения. Превежда пиеси от английски език.

През 2013 година Меглена Караламбова бе удостоена с най-високото отличие на Министерството на културата, наградата “Златен век“, и с почетна грамота за големия й принос в развитието на българската култура.

Aвтор: Николина Кръстева

С две забележителни вечери посветени на творчеството на един от колосите на родното ни кино и театър, Георги Дюлгеров, продължи Лондонският фестивал на българската култура през отиващата си седмица.

В галерия “София“ при Българския културен институт режисьорът на култовите български филми “Авантаж“ и “Мера според мера“ представи най-новият си филм “Буферна зона“, чиято премиера беше наскоро на кинофестивала “Златна роза“ във Варна.

“С този филм аз се сбогувам с киното и отдавам почит на голямото кино от 60-те и 70-те години. Ще видите цитати от големите режисьори, които са ме създали и които направиха революция в киноезика - Фелини, Бергман, Антониони, Трюфо, Бунюел. Орсън Уелс също с по-задна дата. Категорично и Рангел Вълчанов има огромна заслуга за моето формиране като режисьор“ – каза пред гостите си Георги Дюлгеров. “В този филм до голяма степен са залегнали моите сънища. Те изразяват моите тревоги за времето, в което живеем. На сън споделям и моите грехове“.

“Филмът има мото: “Светът на старостта е свят, който се свива. По-малките неща се увеличават. Малцина вече са важни за вас, но те пък са много важни”. Това е цитат на Федерико Фелини, цитат, който ме водеше за нещата, които разказах във филма“.

Дюлгеров сподели още, че е започнал да пише сценария през 2011 година. Главният герой, Тодор Черкезов, изпълнен от известния актьор Руси Чанев, впоследствие на автомобилна катастрофа, претърпява операция. “Това всъщност се случи с мен“ – признава режисьорът.

Сред гостите бяха и английският филмов критик от Би Би Си, Филип Бергсън, и Майкъл Сарн, известен английски режисьор, актьор и голям приятел на Федерико Фелини.

“Щастлив съм да гледам филма отново, тъй като аз бях във Варна по време на неговото представяне. Филмът е изпълнен с много алюзии към други филми, най-вече към тези на Фелини и това е чудесно. Филмът е богат също и с убедителни и интересни актьори. Забележително за българското кино като цяло е именно силата, която героите притежават“ – сподели за “Родина“ Филип Бергсън.

“Прекрасно е за Българския културен институт и за посолството ви, че си имате едно малко кино. Това по-рано обикновено се случваше, когато посолствата имаха по-голям бюджет. Галерията, която имате съвсем отскоро - от последните няколко години - ви дава една голяма възможност да гледате филм заедно с режисьора. Самият Лондонски фестивал на българската култура е много богат – от музикални прояви до изложби. Очакваме още събития“.

Според Майкъл Сарн филмът на Георги Дюлгеров съдържа огромна ерудиция, както и много позоваване към имена като Тарковски, Фелини и всички големи режисьори, които са негови съвременници. “Очевидно, Дюлгеров има огромен респект към тях. Той има много алюзии към тяхното творчество, но същевременно ги интерпретира чрез своя живот. Не съм сигурен дали това е автобиографичен филм, тъй като не го познавам, или това е животът на един режисьор, който е част от българската култура. Изглежда това е филм, с който той иска да се сбогува. Предполагам, че когато режисьрите остаряват, най-добрият начин да се сбогуват, е да го направят със свой филм“.

“Вашият културен институт е много живо място и винаги, когато дойда тук, срещам много интересни хора“ – сподели още за “Родина“ Майкъл Сарн.

Втората вечер от гостуването на Георги Дюлгеров в Лондон продължи с постановката на Театър 199 – “Кики Ван Бетовен“, на която той също е режисьор. Ролята на Кики се изпълнява от обичаната българска актриса Меглена Караламбова.

Георги Дюлгеров пред “Родина“: Имаме с какво да се покажем пред света и няма защо да се крием!

Как се чувствате сред българските и чуждестранни гости тази вечер?

Това е първата ми публика извън България и се чувствам приятно. Атмосферата беше много задушевна. Ние имаме с какво да се покажем пред света и няма защо да се крием.

Коя е буферната зона?

Буферната зона е зоната между живота и смъртта – това междинно състояние, когато не са те приели още отвъд. По-общо казано, това е мястото, където човек би трябвало да търси своето покаяние и да осмисли живота си.

Защо филмът “Буферна зона“ е прощаване с киното от 60-те и 70-те години?

Такова кино вече не е възможно. Сега преобладава стремежът да се развлича на всяка цена. Виждате, че огромна част от филмите са завладени от специални ефекти, докато това кино се интересуваше от човека и неговите философски проблеми. Трудно вирее такова кино.

Филмът безспорно провокира много въпроси. Какво искате зрителят ви да запомни най-вече от него?

Човек като излезе от залата, да носи надежда в душата си. Филмът разсъждава за света на старостта, всичките проблеми, които тази възраст носи, за грехове, за страхове, но междувремено с това той прави едно малко чудо – накрая кипарисът разцъфва – нека с това чудо душите им да бъдат изпълнени.

Как ще прекарате Коледа?

Аз имам радост тази година - дъщеря ми роди внук - и те ще дойдат от Париж, където живеят, за да прекараме заедно Коледа.

Как се чувствате в Лондон?

Лондон много ми харесва. Аз съм за втори път в този град. Харесва ми неговата строга атмосфера и традиция – аз като човек, който милее за традицията, винаги изпадам във възторг, когато видя традицията олицетворена, тя тук е овеществена.

Георги Дюлгеров е български режисьор, сценарист и продуцент. Роден е на 30 септември 1943 г. в Бургас. Потомък е на бежанци от Ениджевардарско, Егейска Македония и от Одринска Тракия. Почетен професор на Нов български университет. Неговите филми са в златната класика в българското кино, а „Авантаж” остава до днес българският игрален филм с най-високо отличие от международен кинофестивал – „Сребърна мечка” в Берлин през 1978 г. Сред другите филми на Георги Дюлгеров са „..И дойде денят” (1973), „Трампа” (1978), „Мера според мера” (1981), документалните „За Нешка Робева и нейните момичета” (1985) и „За момичетата и тяхната Нешка Робева” (1986), „Лагерът” (1990), „Черната лястовица”(1997), Лейди Зи” (2005) и „Козелът” (2009).