Британският посланик Джонатан Алън приключва мандата си в София и се връща в Лондон, където става директор по националната сигурност в британското министерство на външните работи. В последната му седмица на тази позиция "Дневник" разговаря с Алън за трите му години тук, оптимизма му за България и предизвикателствата пред сигурността в Европейския съюз.

Кои бяха ключовите събития в българската политика по време на тригодишния ви престой в България?

Българската политика никога не е скучна. Когато пристигнах имаше много стабилно правителство на ГЕРБ с ефективно мнозинство в парламента и изглеждаше сякаш ще изкара целия си мандат. В един момент изглеждаше, че ще бъде преизбрано. Това сочеха социологическите проучвания. После дойдоха първата серия протести, след това изключително странната предизборна кампания с всичките й съревнования, след това кабинетът "Орешарски". Беше много вълнуващо. Беше непредвидимо и все още е. Допускам, че може да има много несигурност и нестабилност. Ако трябва да посоча един ключов момент, това е развитието на гражданското общество. Събитията от юни 2013 г. ще се споменават като основен момент в историята на България, защото много хора ясно заявиха позициите си за връзката между политиката и една определена част от бизнеса и за това, че искат промяна.

Тогава говорих с всички лидери на основните партии и всички без изключение казаха, че България се е променила и не се чувстваха особено комфортно заради това.

Надявам се сега да предстои година на реформи, Чувам от правителството, парламента, партийните лидери за здравеопазване, образование, пенсионна система, транспорт. Това са нормални неща и в България, и във Великобритания, Франция, Германия и много други страни. Голямата разлика е в съдебната система, възприятието за корупция. Това са много важни неща за инвестициите.

Аз вярвам в България и причината за това са българите. Впечатлен съм от българите, които срещам, и именно заради тях смятам, че България е на прав път и съм оптимист за бъдещето. В този смисъл протестите от 2013 и формирането на гражданското общество ще дадат на българите повече самоувереност, че те могат да променят ситуацията.

Виждате ли разлика в премиера Борисов отпреди три години и сега?

- Самият Борисов казва, че се е променил и че иска да ръководи различно. Така че съдете го по собствените му думи. Той има трудна задача – има коалиция от четири партии, много фрагментиран парламент. Той има, чар, харизма и политически способности и съм сигурен, че ще използва всички от тях, за да постигне намеренията си в коалицията и в парламента.

Какви трябва да са приоритетите на правителството?

- Тези, които кабинетът вече посочи – здравеопазване, образование, пътища. Не съм аз човекът който да говори за тези неща, това няма общо с мен като британски посланик.

Това, което ме засяга, е съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, защото по тези проблеми България е обект на европейски политики. Моята страна заедно с още 27 обсъждат прогреса на България по тези показатели и спазването на европейските стандарти. Това е европейска политика и от голямо значение за бизнеса. Трябва да гледаме на проблемите със съдебната система и през призмата на икономическия растеж освен в контекста на върховенството на закона и човешките права.

Освен това в системата има много способни хора, които се опитват да си вършат работата. Все пак не говорим за система, която е корумпирана от горе до долу. За мен е важно как ръководството на институциите и политическите лидери отключват властта и волята, за да свършат правилните неща, как институциите ще станат наистина независими от политиката. До известна степен това се постигна в Румъния и затова България и Румъния се сравняват. Там има бивш премиер в затвора, има министри, кметове, високопоставен служители в затвора за корупция. Това е знак, че институциите са независими.

Преди три години двете държави бяха на едно ниво, но с времето Румъния напредна. И през последната година пропастта стана по-голяма и по-голяма. В Румъния има много повече напредък и ако това продължи, тогава би било логично двете държави да бъдат разделение в Механизма за сътрудничество и проверка. Не прогнозирам, че Румъния ще бъде вън от това наблюдение, те просто отбелязват правилния напредък.

Сега чакаме новия доклад и не смятам, че повечето наблюдатели ще кажат, че през последната година е имало какво ново да се каже. Имаше напредък в някои сфери – свърши се добра работа в прокуратурата и ДАНС, за да се повдигнат обвинения срещу някои кметове и ръководители на агенции. Но както винаги въпросът е не е кой е арестуван, а кой е осъден, кой е в затвора.

Какви са основните притеснения на потенциалните британски инвеститори?

- Инвеститорите, които са вече тук, са доста доволни и до голяма степен това се дължи на качествения персонал. Помагат ниските данъци и ниските разходи за труд. Подобряването на инфраструктурата е предимство, геостратегическата позиция на България е важна. Най-големите проблеми са с недвижимото имущество. Но няма и голяма опашка от инвеститори, които да искат да преместят бизнеса си тук.

Имаше случай миналата година, след като британска фирма дълги години снабдяваше с оборудване едно конкретно министерство, беше време за новия търг. Тогава обаче се появи допълнително условие, на което с точност отговаряше оборудването на конкурентите.

Очаквате ли на парламентарните избори във Великобритания тази година да се повтори успехът на ЮКИП?

- Социологическите проучвания показват, че това ще бъдат едни от най-непредсказуемите избори. Сегашното правителство е първото коалиционно от Втората световна война насам. Прогнозите са, че за всяка една от партиите ще е трудно да формира мнозинство. Не означава, че няма да се случи, тъй като нашата избирателна система подкрепя мнозинствата. В цяла Европа цари разочарование от големите традиционни партии и това се дължи до известна степен на стандартите на живот и на кризата.

Смятате ли, че съществува реална заплаха Великобритания да излезе от ЕС?

- Надявам се не. В момента и трите големи партии в британския парламент, смятат, че Обединеното Кралство трябва да е част от реформиран ЕС. Сега е най-подходящият момент да покажем колко е важно членството в ЕС. България за разлика от повечето европейски държави има доверие в европейските институции, но не и в своите. Великобритания винаги е била посочвана като пример за ниско доверие в европейските институции, но там това не се е променило много в сравнение с предни години. Във Франция, Германия, Испания, Италия има рязък спад в доверието в ЕС.

Самата Ангела Меркел заяви след последния Европейски съвет, че ЕС трябва да се реформира и да прави това, което националните правителства не могат. И трите големи партии във Великобритания са единодушни, че искат реформи и най-важната реформа е икономическата. Гражданите на ЕС трябва да повярват, че ЕС прави всичко възможно да увеличи жизнените ни стандарти, икономическия ръст и да създаде нови работни места, а не пречи. ЕС няма дадено от Господ право да е икономически лидер в света, трябва да го заслужи, а сега срещаме голяма конкуренция от развиващите са пазари. Мисля, че това е британската теза и тя не се споделя само от една партия, мнението е често срещано.

Как терористичните актове от Париж ще се отразят на политиките в Европа, няма ли да изместят фокуса от важните реформи, ще се промени ли политиката за сигурност?

- Не е само Европа. През декември над 100 деца бяха убити в Пакистан, миналата седмица в Нигери бяха убити хиляди от "Боко Харам". Това е глобален проблем и трябва да се справим с него на международно ниво. Терористите искат ние да живеем в страх, да се съгласяваме с исканията им, както и да се караме помежду си. Те искат общностите да са в конфликт и да създадат условия за още повече тероризъм. Разбира се, че трябва да предприемем мерки, но трябва да помним фундаменталните си права и свободи. Същевременно трябва да запазим баланса между появяващите се заплахи и как подхождаме към тях. В България например няма антитерористично законодателство. Дали е необходимо – не знам.

В крайна сметка хората трябва да решат дали искат да бъдат защитени от службите за сигурност и ако да, това може да включва известно, надявам се предвидено със закон и регулирано, нарушаване на личното пространство. Това е дебатът който трябва да се случи във всяка държава.

В България тероризмът дойде през 2012 г., с атентата на "Хизбула" в Бургас. Днес той е пак тук, не по вина на България, но България пази външните граници на ЕС. Бунтовници с европейски паспорти опитват да стигнат до Сирия и един от начините е през България. Затова страната вероятно ще се нуждае от подкрепа да въведе правилните закони, системи, бази данни, оборудване, обучение за граничарите, защото това е нов феномен. Европа разчита България да я защитава.

Генералният директор на МИ5 Андрю Паркър заяви, че ислямистка групировка в Сирия планира широкомащабни атентати на Запад, предаде "Франс прес". Според него има риск от нападения, които може да бъдат извършени от завръщащи се от Сирия бойци от различни групировки.

Въпреки че най-очевидната заплаха е тази на организацията "Ислямска държава", екстремистите от свързани с "Ал Кайда" групировки също представляват опасност, посочи той.

Паркър уточни, че ИД застрашава Великобритания по три начина: убийство на британци в Сирия, използването на Сирия като база за изпращане на членове обратно във Великобритания и в други страни за извършване на нападения, и използване на пропаганда за насърчаване на британци във Великобритания да извършват нападения. Той посочи, че умението на групировката да използва социалните мрежи е предало посланието й на практика във всеки дом във Великобритания, което е довело до редица нападения, много от които са били осуетени от службите за сигурност и полицията.

Снимка: Андрю Паркър

Би Би Си се пита какво търсят в София държавният секретар на САЩ Джон Кери, британският външен министър Филип Хамънд и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и дали ще го намерят. В рамките на няколко дни тримата са на посещение в България.

България е в центъра на международното внимание благодарение на поредица международни посещения, пише британската медия в сайта си в материал "Западни лидери се отбиват в България".

Би Би Си изброява повечето от отговорите на първата част от въпроса "Какво търсят в София" - газови доставки, войната в Източна Украйна, международния тероризъм, миграцията - законна и незаконна - както и ужасното състояние на българските въоръжени сили.

И моментът на посещенията е важен, отбелязва Би Би Си и припомня, че руският президент Владимир Путин е отменил миналия месец плановете за изграждане на газопровода "Южен поток", като е обвинил за провала на проекта огъването на България под натиска на ЕС и САЩ.

Медията пише още, че НАТО настоява страната да повиши бюджета си за отбрана до 2 процента от своя брутен вътрешен продукт, като отчита силната зависимост на армията от руски резервни части.

Що се отнася до тероризма, България е една от транзитните държави, прекосявани от искащи да станат бойци ислямисти, по пътя им през Турция към Сирия, посочва Би Би Си.

Друго главоболие за правителството в София е миграцията в страната на сирийци, афганистанци, пакистанци и иракчани, отбелязва британската медия.

Преди парламентарните избори във Великобритания през май, темата за българските и румънските граждани, които работят там, също бе в дневния ред при посещението на британския външен министър в София, допълва Би Би Си.