Автор: Николина Кръстева

Със Светослав Стоянов се запознах на последната му изложба само преди броени дни в Kensington Close Hotel, който се намира на крачки от High Street Kensington. Пред масата с наредените негови картини задълго се спираха и български, и чуждестранни гости.

Това е неговото четвърто участие в изложба на английска земя. Преди това свои картини е нареждал на многобройни изложби и галерии в София, Варна и в родния си град Габрово. Голяма част от творбите му са вече част от частни колекции в различни страни по света. Откакто рисува професионално, той е сътворил 230 картини, от които непродадени са останали само няколко.

Картините му веднага впечатляват – освен, че напомнят творбите на Салвадор Дали, те показват и собствения стил на Светослав. Вярва в свободата на мисълта и в изкуството без правила.

“Abandoned Planet” (Изоставената планета), “Free Spirit” (Свободен дух), “Silent symphony” (Тиха симфония), “One silent moment” (Един тих момент), “The end of the road” (Краят на пътя) – така са озаглавени картините, представени на изложбата в Kensington. Всяка една от тях разказва някаква история. Може би и затова първия ми въпрос към него е какво го вдъхновява да рисува.

“Ами нищо не ме вдъхновява. Може би странно ще прозвучи, но както си седя на масата и си вечерям, изведнъж като мълния идва идеята и в следващият момент виждам цялата картина с детайлите, много скоро след това идва и името. Всяка една идея ми е дошла по този начин. Няма да забравя първата картина, която нарисувах, след като пристигнах в Лондон, и която бях нарекъл “Imagination“. Бях на терасата и отсреща се виждаше блок, естествено пак от тухли – нали навсякъде има тухли в Лондон. Блокът изчезна и на негово място се появи цялата картина с цвят и така се почна“.

Светослав се премества да живее в Лондон през 2007 година и през първите три години от живота си в английската столица спира да рисува по обясними причини - докато си намери място и работа – тоест, за да уреди битовите проблеми и “да влезе в матрицата плътно“, както казва той. Светослав обаче не се предава. Първото му участие в изложба на английска земя става реалност през декември 2011 година след като от Pump House Gallery в Лондон оценяват таланта на българския художник и той излага своя картина. Не закъснява и втората му изложба след като печели конкурс в един английски уебсайт за изложби в Тетбъри (Tetbury). Скоро след това последва и третата му изложба, която е в рамките на престижния Арт фестивал в лондонския район Челси.

“Сега рисувам и естествено се занимавам и с друга работа, така, че работя и рисувам в момента. Като рисувам, аз не смятам, че работя“.

Професионално с изобразително изкуство започва да се занимава в началото на 90-те години. За да грабне четката го вдъхновяват природата и топлината на старите български къщи, които винаги е намирал за много романтични. “Тогава започнах да рисувам стари български къщи, залези, пейзажи. Чичо ми е художник и той ми даде някакъв начален тласък , защото явно видя нещо в мен. В техникума бяха организирали изложба, на която продадох накуп 6 картини. Това беше знак, че става нещо интересно, беше стимул да продължа и оттогава не съм спирал“.

По стила, който той рисува, сюрреализма, Светослав се запалва в казармата – “вместо изгубено време, аз успях да го направя по-ползотворно за мен“.

За познавачите на изкуството не е трудно да открият Салвадор Дали като един от любимите му художници. “Естествено Дали беше в основата. Особено в началото, преди години, много пъти са ми казвали, че картините ми напомнят на творчеството на Салвадор Дали. Това е абсолютен комплимент. С течение на времето обаче спрях да се влияя наистина. Не мога да кажа, че вече имам собствен стил, защото ще бъде прекалено самохвално, но усещам, че сега сме доста различни с него. Има гениални млади съвременни художници – руски, холандски, немски и бих казал, че съм по-близо до тях, отколкото вече до Салвадор Дали“.

Какво означава успехът за него като художник? “Не знам кой е най-големият ми успех. За мен успех е, когато видя хора, спрели се пред моите картини, да мислят и разсъждават. Основната ми цел на това, което правя, е да накарам хората да мислят. Това е моето мото с цялата ми работа като художник. Аз първо ги правя заради себе си, но ако видя, че съм провокирал някой да мисли, значи съм си свършил работата. Естествено, не е маловажно да се купят, но не е само това. Хората трябва да почнат да мислят критично и да излязат от матрицата, която е навсякъде, без значение дали е в България или тук - в Англия“.

Както всеки емигрант, на Светослав никак не му е чуждо чувството на носталгия. “Никога няма да спре да ми е мъчно за Габрово и за България. Аз не вярвам, че ще остана тук. Имам и дете на 2 години,което вече е по-голяма отговорност. Носталгията си остава, колкото повече съм тук, толкова по-чуждо ми става. Въпреки проблемите в България, бих искал детето ми да израстне в България. Тук всичко е различно. Приятелите също много ми липсват и никой не може да ги замести“.

За да се докоснете до творчеството на Светослав Стоянов, можете да посетите неговата онлайн галерия на адрес http://svstoyanov.weebly.com/.

Людмил Христов Бенчев, наш изключително скъп приятел, който работи като инспектор в Агенцията по храните в София, страда от „хроничен тубулоинтерстициален нефрит, отговарящ на хистологичната картина на аналгинова нефропатия.”

Не е трудно да намерим в Лондон още един нашенец, чиято история вдъхновява. Бончо Братоев е от онези българи, успели - благодарение на знанията и силата на характера си - да намерят своето място под слънцето (и дъжда) на британската столица. Всичко, което постига за своите 31 години, Бончо дължи на лични качества като труд, постоянство, упоритост, вяра и, разбира се, на онази щипка късмет, нужна за всяка смела авантюра зад граница.

Родом от Трявна, той първо учи във Велико Търново, а сетне и в София, където завършва Университета за архитектура, строителство и геодезия и докато следва започва да се реализира като строителен инженер в международна фирма. Още докато нещата в родината се развиват добре за него, Бончо успява да купи апартамент и да води един относително спокоен живот в родната столица.

Работата е там, че мечтите на нашия герой са по-големи от град като София. Още от малък той иска да живее в Англия. Сърцето му остава там след едно пътуване до Острова. Когато се връща, първите му думи на летището към родителите са: „Какво правим ние тук?“

Верен на космополитизма и авантюристичния си дух, още през 2012 година той предприема решителната крачка и пристига в Обединеното кралство. За решението му помагат няколко факта. Българският клон на фирмата, в която работи, е закрит, но не това е главното, обяснява Бончо. София започва да му се вижда все по-сива. Сив и безрадостен е животът в града, който има все по-малко да предложи на младия българин, на когото сякаш е писано да живее и реализира мечтите си другаде.

Ето защо Бончо жертва 6 месеца от младостта си във ферма в Южна Англия – без нито за момент да съжалява за това. Той работи усилено от лятото на 2012 година до късната есен, когато успява да се снабди с нужните документи – банкова карта, National Insurance Number, a също и да изкара достатъчно пари, за да се премести в Лондон, следвайки плана си.

Заминава за британската столица заедно с още няколко български приятели от фермата. Съвсем сами успяват да си наемат цяла къща и след като се сдобиват със CSCS карти за строителството, започват работа из лондонски обекти.

Нова година минава, а все още няма изгледи младият българин да се реализира по своята специалност – строителното инженерство, където е силата му.

„Нито за ден бях престанал да вярвам, че ще успея, въпреки че времето си минаваше... Пусках CV-та – по 10-15 всеки ден, в продължение на месеци“, разказва Бончо. За да бъде автобиографията му на съответното ниво, той дори плаща в един от сайтовете за изготвяне на професионално CV. Търси работа, като влиза в Google, където въвежда ключовите думи „civil engineer”, “job” “recruitment”. По онова време, а и сега на Острова има търсене на специалисти като него, но все още на българите им трябва разрешително за работа (синя карта).

Едва през февруари 2013 година няколко английски агенции за наемане на персонал го изпращат на интервюта. Бончо започва временна работа, която е далеч под възможностите му - чертожник във фирма в Кройдън (Южен Лондон). Именно там посреща падането на ограниченията на трудовия пазар през януари тази година.

„Това беше звездният ми миг, който търпеливо очаквах още от пристигането си“, споделя развълнувано той днес.

В края на 2014-а откриваме нашия герой в една от най-големите фирми в строителството – американската AECOM, с над 100 000 служители и офиси по целия свят. В момента Бончо Братоев участва в един от най-мащабните строителни проекти в Европа за последните години – Battersea power station (batterseapowerstation.co.uk/#/). Впечатляващото застрояване около прочутата някогашна електроцентрала в центъра на Лондон включва жилищни сгради, развлекателни, спортни и търговски центрове, а клиенти са множество ВИП личности, сред които и музикантът Стинг. Проектът предвижда дори удължаване на метролинията Northern line до Battersea. В момента сънародникът ни изпълнява длъжността CAD Technician и извършва важни технически изчисления и замервания на площи, стени и материали за строителството на сградите.

Междувременно Бончо планира издигане до инженерния отдел, като за целта е подал документи до камарата на инженерите – ICE (Institution of Civil Engineers). Към желаната от него позиция може да стигне и преминавайки през вътрешен курс на обучение в AECOM, който обикновено продължава поне още 1-2 години.

Но Бончо не бърза. Той знае, че търпението и усърдието винаги се възнаграждават - особено тук, на Острова. А и той харесва живота си, какъвто е в момента. Освен стандартните ергенски забавления – клубове и пъбове, той се отдава на пътешествия. Случайно попада в интернет на сайта meetup.com – за запознанства и споделяне на свободното време с хора със сходни интереси в твоя район. Започва да посещава срещите на Meetup-London всяка събота. Обикновено разноликата интернационална група с общо хоби разходки из природата се събира на някоя лондонска гара за обиколка из околностите на британската столица. Понякога преходите достигат 20-50 км.

Това удоволствие освен че спечелва още приятели за нашенеца е и съвсем достъпно – освен билета за влак, плащат се само 6 паунда за туристически водач.

Преходите сред природата обаче съвсем не изчерпват заниманията през свободното време на младия българин. Два пъти седмично той посещава една от най-големите групи за български фолклорни танци в Северен Лондон, „Приятели“. Тук той завързва много контакти с нашенци – все интелигентни и приятни хора. Чрез групата се свързва и с основателката на Kids Care Charity Деси Ламбина. Срещата не е случайна, защото Бончо Братоев измисля оригинално ново предложение за благотворителната й дейност. Двамата обещаха да разкажат за него в специално интервю за читателите на „Родина“ след новогодишните празници.

А дотогава Бончо няма и един свободен час – и как иначе! На Коледа ще е в домашна обстановка, защото, както обяснява, домашните – приятелите, с които пристига в Лондон преди 2 години, ще му се сърдят. Навръх Нова година пък организира гала вечер за над 150 души – българи, почитатели на веселието и народните танци. Първоначалната идея била да се съберат 50-ина нашенци от фолклорната група, но постепенно станало ясно – събитието е повече от желано, защото какво по-хубаво от това да застанеш на прага на новата година и новите надежди със свои хора…