Кои бяха ключовите събития в българската политика по време на тригодишния ви престой в България?
Българската политика никога не е скучна. Когато пристигнах имаше много стабилно правителство на ГЕРБ с ефективно мнозинство в парламента и изглеждаше сякаш ще изкара целия си мандат. В един момент изглеждаше, че ще бъде преизбрано. Това сочеха социологическите проучвания. После дойдоха първата серия протести, след това изключително странната предизборна кампания с всичките й съревнования, след това кабинетът "Орешарски". Беше много вълнуващо. Беше непредвидимо и все още е. Допускам, че може да има много несигурност и нестабилност. Ако трябва да посоча един ключов момент, това е развитието на гражданското общество. Събитията от юни 2013 г. ще се споменават като основен момент в историята на България, защото много хора ясно заявиха позициите си за връзката между политиката и една определена част от бизнеса и за това, че искат промяна.
Тогава говорих с всички лидери на основните партии и всички без изключение казаха, че България се е променила и не се чувстваха особено комфортно заради това.
Надявам се сега да предстои година на реформи, Чувам от правителството, парламента, партийните лидери за здравеопазване, образование, пенсионна система, транспорт. Това са нормални неща и в България, и във Великобритания, Франция, Германия и много други страни. Голямата разлика е в съдебната система, възприятието за корупция. Това са много важни неща за инвестициите.
Аз вярвам в България и причината за това са българите. Впечатлен съм от българите, които срещам, и именно заради тях смятам, че България е на прав път и съм оптимист за бъдещето. В този смисъл протестите от 2013 и формирането на гражданското общество ще дадат на българите повече самоувереност, че те могат да променят ситуацията.
Виждате ли разлика в премиера Борисов отпреди три години и сега?
- Самият Борисов казва, че се е променил и че иска да ръководи различно. Така че съдете го по собствените му думи. Той има трудна задача – има коалиция от четири партии, много фрагментиран парламент. Той има, чар, харизма и политически способности и съм сигурен, че ще използва всички от тях, за да постигне намеренията си в коалицията и в парламента.
Какви трябва да са приоритетите на правителството?
- Тези, които кабинетът вече посочи – здравеопазване, образование, пътища. Не съм аз човекът който да говори за тези неща, това няма общо с мен като британски посланик.
Това, което ме засяга, е съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, защото по тези проблеми България е обект на европейски политики. Моята страна заедно с още 27 обсъждат прогреса на България по тези показатели и спазването на европейските стандарти. Това е европейска политика и от голямо значение за бизнеса. Трябва да гледаме на проблемите със съдебната система и през призмата на икономическия растеж освен в контекста на върховенството на закона и човешките права.
Освен това в системата има много способни хора, които се опитват да си вършат работата. Все пак не говорим за система, която е корумпирана от горе до долу. За мен е важно как ръководството на институциите и политическите лидери отключват властта и волята, за да свършат правилните неща, как институциите ще станат наистина независими от политиката. До известна степен това се постигна в Румъния и затова България и Румъния се сравняват. Там има бивш премиер в затвора, има министри, кметове, високопоставен служители в затвора за корупция. Това е знак, че институциите са независими.
Преди три години двете държави бяха на едно ниво, но с времето Румъния напредна. И през последната година пропастта стана по-голяма и по-голяма. В Румъния има много повече напредък и ако това продължи, тогава би било логично двете държави да бъдат разделение в Механизма за сътрудничество и проверка. Не прогнозирам, че Румъния ще бъде вън от това наблюдение, те просто отбелязват правилния напредък.
Сега чакаме новия доклад и не смятам, че повечето наблюдатели ще кажат, че през последната година е имало какво ново да се каже. Имаше напредък в някои сфери – свърши се добра работа в прокуратурата и ДАНС, за да се повдигнат обвинения срещу някои кметове и ръководители на агенции. Но както винаги въпросът е не е кой е арестуван, а кой е осъден, кой е в затвора.
Какви са основните притеснения на потенциалните британски инвеститори?
- Инвеститорите, които са вече тук, са доста доволни и до голяма степен това се дължи на качествения персонал. Помагат ниските данъци и ниските разходи за труд. Подобряването на инфраструктурата е предимство, геостратегическата позиция на България е важна. Най-големите проблеми са с недвижимото имущество. Но няма и голяма опашка от инвеститори, които да искат да преместят бизнеса си тук.
Имаше случай миналата година, след като британска фирма дълги години снабдяваше с оборудване едно конкретно министерство, беше време за новия търг. Тогава обаче се появи допълнително условие, на което с точност отговаряше оборудването на конкурентите.
Очаквате ли на парламентарните избори във Великобритания тази година да се повтори успехът на ЮКИП?
- Социологическите проучвания показват, че това ще бъдат едни от най-непредсказуемите избори. Сегашното правителство е първото коалиционно от Втората световна война насам. Прогнозите са, че за всяка една от партиите ще е трудно да формира мнозинство. Не означава, че няма да се случи, тъй като нашата избирателна система подкрепя мнозинствата. В цяла Европа цари разочарование от големите традиционни партии и това се дължи до известна степен на стандартите на живот и на кризата.
Смятате ли, че съществува реална заплаха Великобритания да излезе от ЕС?
- Надявам се не. В момента и трите големи партии в британския парламент, смятат, че Обединеното Кралство трябва да е част от реформиран ЕС. Сега е най-подходящият момент да покажем колко е важно членството в ЕС. България за разлика от повечето европейски държави има доверие в европейските институции, но не и в своите. Великобритания винаги е била посочвана като пример за ниско доверие в европейските институции, но там това не се е променило много в сравнение с предни години. Във Франция, Германия, Испания, Италия има рязък спад в доверието в ЕС.
Самата Ангела Меркел заяви след последния Европейски съвет, че ЕС трябва да се реформира и да прави това, което националните правителства не могат. И трите големи партии във Великобритания са единодушни, че искат реформи и най-важната реформа е икономическата. Гражданите на ЕС трябва да повярват, че ЕС прави всичко възможно да увеличи жизнените ни стандарти, икономическия ръст и да създаде нови работни места, а не пречи. ЕС няма дадено от Господ право да е икономически лидер в света, трябва да го заслужи, а сега срещаме голяма конкуренция от развиващите са пазари. Мисля, че това е британската теза и тя не се споделя само от една партия, мнението е често срещано.
Как терористичните актове от Париж ще се отразят на политиките в Европа, няма ли да изместят фокуса от важните реформи, ще се промени ли политиката за сигурност?
- Не е само Европа. През декември над 100 деца бяха убити в Пакистан, миналата седмица в Нигери бяха убити хиляди от "Боко Харам". Това е глобален проблем и трябва да се справим с него на международно ниво. Терористите искат ние да живеем в страх, да се съгласяваме с исканията им, както и да се караме помежду си. Те искат общностите да са в конфликт и да създадат условия за още повече тероризъм. Разбира се, че трябва да предприемем мерки, но трябва да помним фундаменталните си права и свободи. Същевременно трябва да запазим баланса между появяващите се заплахи и как подхождаме към тях. В България например няма антитерористично законодателство. Дали е необходимо – не знам.
В крайна сметка хората трябва да решат дали искат да бъдат защитени от службите за сигурност и ако да, това може да включва известно, надявам се предвидено със закон и регулирано, нарушаване на личното пространство. Това е дебатът който трябва да се случи във всяка държава.
В България тероризмът дойде през 2012 г., с атентата на "Хизбула" в Бургас. Днес той е пак тук, не по вина на България, но България пази външните граници на ЕС. Бунтовници с европейски паспорти опитват да стигнат до Сирия и един от начините е през България. Затова страната вероятно ще се нуждае от подкрепа да въведе правилните закони, системи, бази данни, оборудване, обучение за граничарите, защото това е нов феномен. Европа разчита България да я защитава.
