Н. Пр. Константин Димитров: Студентите ни са най-добрата реклама за България
Автор: Йордан Мичев
Г-н Димитров, кои са важните дати в културния и деловия календар за българската общност в Лондон през тази есен?
Вече отбелязахме началото на учебната година, което всяка година е знаково събитие за сънародниците ни както в България, така и на Острова. България се радва на широка мрежа от училища тук, а те могат да разчитат на безкористната подкрепа на нашето посолство. Предстои Българският културен фестивал - една мащабна инициатива, която се организира на всеки две години и започва в края на октомври. Освен това ще има изложение на български мебели по-късно през ноември и моля читателите ви да следят интернет страницата на посолството ни, както и страницата ни във Фейсбук. През септември се възобнови и дейността на нашия културен институт.
Въпреки нестабилността на политическата ситуация в момента покрай провеждането на изборите, която не предполага по-дългосрочно планиране, активността на посолството ни ще бъде не по-малка от преди.
Мобилизирани сме в момента изцяло с подготовката на парламентарните избори на 5 октомври и аз призовавам чрез вашето уважавано издание сънародниците ни да се включат както в изборния ден, така и да откликнат на призивите за активно участие в избирателни комисии или като застъпници и наблюдатели. Кой с каквото може да стимулира избирателната активност на българите тук и, разбира се, да спомогне за гарантирането на честен и прозрачен вот.
Има много голям брой новооткрити секции във Великобритания. Можете ли да обясните на читателите ни чисто технологично как ще се случат изборите тук?
Това, което мога да кажа, е известно на повечето ни сънародници, но все пак ще се опитам. Изборният ден ще започне в 07:00 сутринта и ще продължи до 19:00 британско време. Това, на което сънародниците ни могат да разчитат е, че сме покрили с избирателни секции всички райони на столицата, ако я разделим на изток, запад, север и юг, и разбира се - сериозна концентрация от секции вътре в посолството. Целта е избирателите без проблеми и без загуба на ценно време да упражнят правото си на вот.
Имате ли ресурса да покриете всички тези секции?
Правителството е направило всичко възможно да командирова представители на държавата, така че да има присъствие във всяка една секция. Към момента всичко върви по план и се стремим да изчистваме евентуалните проблеми, които могат да възникнат.
Говорим за активността на посолството, но в последните години забелязвам особена активност от страна и на полски, и на румънски дипломати тук по отношение на потенциалните британски инвеститори в техните страни. Те редовно организират за тази цел различни форуми. Предвижда ли нашето посолство подобен вид форум на най-високо ниво тук в Лондон, който да представи българската икономика и възможностите, които предлага страната ни?
Откакто аз съм посланик поне веднъж в годината има представяне на инвестиционните възможности в България. Досега сме организирали минимум два такива форума. Освен това участваме редовно като държава в World Travel Market, което е събитие от световен мащаб, провеждащо се всеки ноември. Има специални изложения за наши производители. Вече споменах за мебелното, но организираме такива и за наши производители на вина и на млечни произведения. Установяват се непрекъснато връзки с големите търговски вериги тук, с надеждата, че те ще могат да пласират наши продукти в техните мрежи. Разбира се, инвестиционните интереси предполагат и насърчаване на британски инвеститори към България, особено в сфери като енергетиката, аутсорсинга, инвестиции в управление на пътникопотока - било то железопътен или автомобилен, както и във въвеждането на т.нар. ТОЛ-системи, където се изисква инженерна и комуникационна подготовка от високо ниво. Това са основни сфери на интерес, към които ние предразполагаме британски инвеститори.
Не е тайна едно нещо - инвеститорите се нуждаят от стабилност и прогнозируемост. Последната година не се характеризираше с тези показатели и всички се надяваме, че ако новият парламент излъчи стабилно правителство с дълъг мандат, това ще предпостави и интереса на британските инвеститори.
Тази година бяхме свидетели на голям български успех - полуфиналът на Григор Димитров на Уимбълдън. Освен спортни, какви други успехи бележат българите на Острова?
Действително постижението на Григор Димитров беше забележително, а той спечели преди това и важен турнир в Лондон. Бих казал, че наред с изявените фигури в областта на спорта и на културата, за мен е особена гордост фактът, че много наши постоянно работещи съграждани са квалифицирани лекари и медицински сестри, че са представители на медиите, има и културни дейци с много добра репутация не само на Острова, но и по света. Гордея се и че българските студенти са сред най-добре справящите се тук. И въпреки някои административни трудности, които надявам се да сме преодоляли през последните години, те действително са сред най-уважаваните студентски общности. Специално за мен това е особена гордост, защото младите хора са най-добрата жива реклама какво представлява България.
Какви стъпки бяха предприети, за да се преодолее проблемът със спирането на кредитите за издръжка на нашите студенти?
Веднага реагирахме. Имаше два аспекта - единият е фактът на прекъсването на кредитите по един доста неприемлив бюрократичен начин. Вторият е фактът, че окончателното и цялостно прекъсване беше само за български и румънски студенти. Това ние го възприехме като индиректна дискриминация. Това беше много тежък удар по самочувствието на сънародниците ни в разгара на антибългарската кампания преди година. Знаехме, че отвъд политическата реакция трябва да влезем в ясен диалог с министъра на университетите и неговия екип, за да изясним за какво става дума. Постепенно ги убедихме в това, че тези, които имат изрядни документи трябва незабавно да възстановят своя достъп до средствата. След това идентифицирахме един кръг от случаи, при които действително имаше неизправност на документите. Тогава с помощта на нашите сайтове се обърнахме към студентската ни общност и им казахме: “Уважаеми млади сънародници, бързо изпратете всички документи, с които разполагате. Независимо, че вече може да сте ги изпратили, направете го още веднъж, защото една бюрократична машина не винаги действа с качеството, което очакваме.”
Това го направиха не малка част от студентите. Трябва да сме честни - имаше и такива, които волно или неволно не бяха разбрали, че не отговарят на изискванията, включително и на това, че три години трябва да са пребивавали на територията на Обединеното кралство. Целият случай според нас е приключен и отзивите от срещите ни със студентите ни показват, че общността е удовлетворена от този развой и от усилията ни.
Какви изводи може да си направим от тази медийна истерия, която се разрази спрямо българите на Острова?
Изводът е, че е необходимо да се противодейства на подобен тип медийна истерия активно, хладнокръвно, с участието на представители на държавата и на посолството, а и с участието на хора от общността ни тук. Много е важно безукорното поведение на българските граждани и това поведение, съчетано със статистическите факти, че българите не представляват никаква заплаха за трудовия пазар или за социалната система, доведе до заглъхване на тази кампания в момента. Посолството в Лондон обаче винаги е подготвено да реагира веднага при възраждане на такава кампания в някаква предизборна ситуация, защото знаем, че някой път се използват методи на политическа кампания, които засягат достойнството и правата на невинни “трети” страни.
Споменахте в началото на разговора ни за българските училища във Великобритания. Какви са наблюденията ви върху качеството им на работа и дали отговарят на българските стандарти? И още един въпрос, който е актуален - кога ще бъде решен проблемът с възстановяването на изпитите по български език в британската образователна система, т. нар. GCSE A-level?
Започвам отзад напред. Това е въпрос, който от моето пристигане като посланик поставяме пред компетентните институции тук. Засега отговорът е мълчаливо негативен. Дава се пример с това, че и други държави членки на ЕС нямат това право. Този отрицателен отговор обаче не ни демобилизира и ще продължим да поставяме този въпрос при всеки удобен повод, тъй като българският език има всичките характеристики на древен европейски език. Нашата общност е интегрална част от британското общество, със солиден цивилизационен ценз при това. Тези няколко фактора предпоставят абсолютната основателност на искането ни да се признае българският език като език, с който може да се вземе GCSE A-level.
Българските училища преди всичко се сертифицират от МОН и след като повечето от тях имат такъв сертификат, това означава, че отговарят на изискванията на българското образование. За мен сертификатът е само единият от критериите, другият е реакцията на родителите и на децата, както и броят на записващите се ученици. Мога да кажа, че тенденциите са много насърчителни - родителите и децата милеят за България, расте броят на заявките за откриване на такива училища. Нашата политика е да третираме еднакво всички училища, които обаче са сертифицирани според стандартите на МОН.