Тя е млада, смела и нищо не може да я откаже от мечтите й. Скромността й често пречи на другите да осъзнаят колко много всъщност е постигнала. Това е най-големият й чар. Както и целеустремеността й, вярата й и невероятната й способност да се раздава, да твори добро без да очаква да й се върне и то в моментите, в които самата тя се нуждае от протегната ръка.
Казва се Диляна Котоманова и е една от многото българи зад граница. Родена е във Варна. Точно преди две години заедно с приятеля си заминава за Англия. Разбира се, в търсене на по-добър живот. В момента Диляна е асистент в училище в Лондон. Тя е също и важна част от фондацията на Деси Ламбина Kids Care, за която вече ви разказахме. Диляна има и други работни места. Времето не й стига, но не спира да се бори и за мечтите си.
Диляна не вижда бъдещето си в България, но е горда с произхода си. Ето какво разказа пред Ogledai.se.
- Диляна, разкажи ни за живота си преди да избереш да живееш в Англия?
– Моят роден град е Варна. Преди да дойда в Англия животът ми бе съвсем обикновен – работех, учех и излизах често с приятели. Завършила съм висшето си образование във Велико Търново, но бях задочно и посещавах университета само, когато имахме лекции и изпити. Завършила съм бакалавър История, а след това магистратура – Медии и реклама. Честно казано родителите ми нямаха нищо общо с моя избор. Записах История, защото ми харесваше самата материя, а не толкова заради възможността да бъда учител. Впоследствие се запалих по онлайн маркетинга и затова реших да запиша магистратура в тази област.
- По време на студентството ти ли реши да напуснеш България?
– Докато учех, съм излизала два пъти в чужбина. Първият път прекарах пет месеца на бригада в Англия, а година по-късно бях един семестър в Краков в Ягелонския университет по програма Еразъм за обмен на студенти. В този период обаче никога не ме е навеждала мисълта да напусна България за постоянно. Беше ми приятно да обикалям различни държави и да се запознавам с различни хора, но все още нямах планове да емигрирам. Всичко се случи в началото на 2012 година, когато се запознах с настоящия ми приятел и през лятото на същата година вече бях в Лондон.
- Защо избра Англия?
– Истината е, че не обмислях много дълго решението си. Просто рискувах и мога да кажа със сигурност, че бе за добро. От самото начало съм с приятеля си и ако не беше той, щеше да ми е изключително трудно да се справя сама.
- Мислила ли си как би се развил животът ти в България?
– Преди да замина нещата за мен започнаха да се развиват в лоша посока. До този момент работех от 5 години като фрийланс копирайтър и имах няколко постоянни клиенти. Но изведнъж част от тях започнаха да се отказват от моите услуги, тъй като нямаха вече възможност да плащат за това или искаха да намалят разходите си. Така за един миг имах усещането, че всичко се срина на главата ми. Изкарах още няколко трудни месеца в България и лудо бягане по интервюта. Бях потресена от изискванията, които имаха работодателите и заплатите, които предлагат. Не съм мислила какво щеше да се случи, ако не бях дошла в Англия. За да съм тук, явно така е трябвало да стане.
- Каква бе първата ти работа в Англия и как се приспособи като цяло към живота там?
– И до ден днешен се боря да се установява на хубава работа в Лондон. Тук съм вече две години и срещам много трудности пред себе си. В продължение на половин година бях без работа, въпреки че знаех английски. Просто каквото и да правех не се получаваше, а и тогава все още съществуваха ограниченията за работа на българи. Накрая нямах избор и започнах да чистя къщи. Изкарах една година, но така и не можах да преглътна този факт. Докато чистех, по случайност се свърза един българин с мен, който имаше нужда от писане на статии на английски за неговите уебсайтове. Съгласих се и правех двете неща едновременно до момента, в който не издържах на натоварването и прецених, че е крайно време да спра да чистя и да се боря за по-добро бъдеще. Никога не съм спирала да гоня целите си, дори и докато чистех по 8 часа на ден, а след това продължавах и със статиите, ходех на уроци по английски и пишех дипломна работа за магистратурата ми в България. В момента продължавам да пиша статии и в същото време съм доброволка в основно училище 3 дни в седмицата. Освен писането на статии ми харесва и общуването с деца, така че позиция като teaching assistant или работа в детска градина e нещо, което също би ми доставяло удоволствие да правя. Опитвам се максимално да се възползвам от времето си и макар че учителството и маркетинга са две коренно различни неща, в която от двете посоки да продължи живота ми ще съм благодарна и ще се чувствам горда със себе си, че съм успяла да постигна нещо в чужда страна. Като цяло най-трудно ми се струва установяването на стабилна и що годе нормална работа, а иначе с всичко останало свикнах доста бързо.
- Сигурно познаваш много българи в Англия. Верен ли е слухът, че сънародниците ни зад граница не се поддържат и не си помагат?
– Това е въпрос, който не ми се иска да коментирам.
– Какво най-много ти липсва освен близките ти?
– В България си бях съвсем наскоро и успях да се видя с всичките си близки и приятели. Те наистина ми липсват много, но за щастие съществува скайп, което до някаква степен прави раздялата по-лека. Тук доста често се чувствам изтощена от забързания начин на живот, от дългите разстояния и липсата на социални контакти. Почти винаги денят не ми стига, за да свърша всичките неща, които съм запланувала. Именно в такива моменти ми става носталгично за България. Там, като че ли времето не лети толкова бързо.
- Как ти се видя България, когато я видя за последен път?
– България си е същата, както я оставих. Възхищавам се на хората, които все още имат сила и желание да се борят за „оцеляването си” в страната, защото животът там ми се струва точно това. В Англия имаш по-големи перспективи пред себе си, докато в България става все по-трудно и по-трудно. В голям град като Варна сметките ти идват почти колкото ти е самата заплата. Как се очаква при такова положение човек да живее нормално?
- Как те промени животът далеч от родината и близките хора?
– Едно от нещата е, че станах много по-отговорна и се научих да разчитам единствено и само на себе си и на човека до мен. Другото, което се случи, е, че станах по-затворена и вече трудно допускам хора до себе си. Доста предателства преживях за времето, за което в Англия, за съжаление.
- Работиш и като копирайтър на свободна практика. Какво означава това?
– Да, в свободното си време се занимавам с копирайтинг. Като цяло това е тясно свързано с онлайн маркетинга и разпространяване на бизнеси в интернет пространството. Задълженията ми се състоят в писане на съдържание за уебсайтове, оптимизиране на уебсайтове, управление на профили в социалните мрежи, създаване на блог статии, рекламни текстове, нюзлетъри, прессъобщения.
- Търсиш си работа като teaching assistant. Какво представлява тази длъжност?
– Може би се чудиш защо след като харесвам маркетинга си търся работа като teaching assistant? Да, знам, че звучи объркващо. Накратко, имам диплома за учител от България, която може да ми послужи за работа и в Англия, но тъй като не познавам тукашната образователна система, първото стъпало е да си teaching assistant. Дълго време кандидатствах за работа като копирайтър в тукашни фирми, но навсякъде срещах откази. Имах възможност да работя с български клиенти, но заплащането, което предлагат, е крайно недостатъчно, за да покривам най-елементарните си разходи тук като храна и квартира на седмица например. В крайна сметка така не можеше да се продължава вечно. Имах чувството, че се въртя в един омагьосан кръг и тъпча на едно и също място. Не знаех изобщо какво да правя – не исках да чистя; нямаше изгледи скоро да започна работа като копирайтър, а в нищо друго не ме биваше. Решението дойде доста неочаквано и още на следващия ден започнах да си търся училище, където да съм доброволец. И така вече месец. Надявам се и скоро да започна истинска работа. Задълженията на teaching assistant-а са да помага на класния ръководител по време на часовете и да работи с децата – да им обяснява учебния материал, да им помага за спелуването на думи и т.н., но това не включва преподаване.Не съм сигурна дали това е нещо, което искам да върша цял живот, но засега е един чудесен начин да се развивам и усъвършенствам английския си.
- Другата ти мечта е да работиш в голяма компания за онлайн маркетинг. Не е ли съвсем различно от това, което правиш в момента?
– Да, така е. Това са две коренно различни неща. За момента съм оставила тази мечта на по-заден план, но се надявам все пак някой ден да стане. Не мисля, че имам бъдеще като учител, поне не се виждам в тази светлина, но кой знае. Може пък занапред да си променя мнението. За да бъда автор на текстове на английски, ми е необходим перфектен английски, а какъв по-добър начин от това да го подобря, бидейки в училище?! Все пак не се отклонявам твърде много от амбицията си.
- Кога и как стана част от фондация Kids Care? В какво се изразява работата ти с Деси Ламбина?
– Част от екипа на фондацията станах преди около месец. За Деси научих от една моя позната – Петя Николова, която се занимава с изработка на бижута и доста често прави дарения. Най-общо казано помагам на Деси за ПР на Kids Care, пиша новини и текстове към различните събития. Също така администрирам заедно с нея и официалната фейсбук страница на организацията. Понякога давам идеи, които биха подпомогнали развитието на Kids Care. Примерно, не отдавна Деси стартира кампания за набиране на средства, която се състои в това да се спре пазаруването на дрехи за период от 1 месец до 1 година и да се набират средства за организацията. Идеята е интересна, защото можеш да се забавляваш и развихриш въображението си и заедно с това да събираш средства. Попитах Деси дали е съгласна да създадем фейсбук страница и така да насърчим повече хора да се включат в кампанията. За кратко време вече имаме повече от 130 последователя като се надявам с времето да се увеличат още повече. За повече информация за каузата: https://www.facebook.com/showTasteStopWaste. Също така наскоро се състоя събитието „Плюсове и минуси на английската образователна система”, където присъстваха родители и се дискутираха интересни въпроси свързани с тази тема. Целта е всеки месец да се провеждат такива срещи на най-различни теми, които вълнуват българското общество в Англия. Входът е по 5 паунда на възрастен като всичко това е изцяло с благотворителна цел. За децата се организират интересни забавления и рисуване на лица. На първата среща дечицата много си играха и веселиха, а родителите останаха много доволни от проведената дискусия.
- Какво отношение срещате у хората, що се отнася до фондацията? С готовност ли помагат?
– Има много добри хора, които са готови да помогнат, но е много трудно да се привлече тяхното внимание. Фондацията се слави с добро име, а Деси е доста уважавана жена. Опитваме се колкото се може повече хора да научат за нас, защото всяко едно дарено пени е от голямо значение.
- Какво мислят близките ти за това, че отделяш голяма част от времето си за благотворителни инициативи?
– За да получиш нещо на този свят, трябва и да дадеш много от себе си. Не всичко е пари, а правенето на добри дела ме кара да се чувствам полезна. Близките ме разбират и подкрепят в това, което правя.
- Проблемът с домовете за деца, лишени от родителски грижи в България не е единственият. Кои други според теб трябва да бъдат незабавно разрешени, за да те накарат например да се замислиш за завръщане?
– Честно казано не виждам бъдещето си в България. Макар и изключително трудно тук има повече възможности за развитие и реализация. Лично мое мнение е, че оттук можем да помогнем много повече на децата в нужда, отколкото от България. Освен българите, тук местните са много щедри и за тях е нещо нормално да отделят средства за благотворителност.
- Как си представяш живота си след 10 години – в Англия или в България?
– В Англия със семейство, стабилна работа и собствена къща.
- Какво би посъветвала всички онези българи, които днес обмислят да напуснат България?
– Бих им казала да се заредят с много търпение и воля и да бъдат готови да срещат трудности пред себе си. Винаги да тръгват с повече пари в банковата си карта, защото никога нищо не се знае, особено, ако все още нямат къде да отседнат и тепърва ще си търсят работа. Също така да внимават по какъв начин излизат от страната, защото има много българи, измамени от фирми, които им обещават работа, а накрая хората остават буквално на улицата.
- Каква е тайната на твоя успех?
– Честно казано нямам такава тайна. Боря се докрай, но не бих казала, че съм постигнала нещо голямо, както Деси. За мен тя е жена за пример и се надявам някой ден и аз да осъществя целите си и да се чувствам истински горда със себе си!
