Надя Йончева
Адриана Начева е име, което си струва да запомним, защото прославя България на Острова. Хора като нея можем да наречем посланици, които проправят път в английското общество за нас, останалите българи във Великобритания.
Адриана е на 40 години, родена е в София. Дъщеря е на един от титаните в българската медицина - покойният акад. проф. Чудомир Начев. Завършва архитектура в Кеймбридж.
През 2014 г. е номинирана от сп. Architect’s Journal за жена архитект на годината
В момента работи по много проекти, сред които изграждането на бизнес сграда на строителна компания в Бразилия, частна къща в Лондон и още 15 луксозни имота в британската столица.
Преди дни най-тиражният вестник в света - „Evening Standart”, й отдели централно място във вечерния си брой. На цели две страници авторите на материала не скъпят комплиментите си за българката, описана като „блестящ архитект“, „изумителен дизайнер“…
Фокус на историята е
чудото, което нашенката сътворява от някога мрачния и неугледен мезонет,
който закупува на централна лондонска локация. Имотът е врата до врата с апартамента на брат й - неврофизиолога д-р Парашкев Начев, който работи в London Univercity College.
„Апарт-студио“ обикновено не е дума, към която бихте добавили „блестящ“, „великолепен“. Единствено изключение може да бъде случаят с родената в София архитектка Адриана Начева. Тук всеки милиметър излъчва великолепие и стил, а имотът с размери 550 кв. м изглежда точно двойно по-голям. Докато се движите из него, в съзнанието ви изниква „Алиса в страната на чудесата“, пише изданието. По-нататък авторите описват трансформацията, която Адриана прави, като „достойна само за едно романтично, гениално съзнание“.
Българката купува мезонета на Кенсингтън през 2010 година, когато пространството изглежда по-скоро като заешка дупка, с единствен прозорец и малки, мрачни помещения. И тук се проявява геният на родния архитект – тя премахва стени и поставя на тяхно място прозорци, заигравайки се с дневната светлина. Махагон от Патагония, кожа, плаващи врати, изящни стълби, са само част от въздействащия интериор.
Звездният миг на Адриана
обаче настъпва дълго преди „чудото в Кенсингтън“ – още през 2000 година. По това време няколко крупни архитектурни студиа в Лондон отхвърлят идеите й като „прекалено дръзки“ и „откровено невъзможни“. Тогава тя решава да ги реализира сама. Намира подходящия партньор и основава Murray Groves. Оттогава, вече повече от 13 години, компанията й успешно проектира и преустройва частни домове – от големи тузарски къщи до по-скромни апартаменти в британската столица.
„Искам да дам усещане за богатството и изобилието на живота, за простор и свобода“, казва Адриана Начева за работата си и добавя: „Едно жилище трябва да може да бъде както уютно местенце през деня, което да се превръща в романтичен пристан вечер, така и място за диво парти“.
