В масовия случай схемата е следната. Измамниците подбират реално съществуващи фирми или посреднически агенции от други държави от ЕС, които предлагат атрактивни оферти за набиране на персонал. След това самозваните “работодатели” създават обява за работа, която максимално съответства на профила на реално съществуваща компания или агенция. За да заблудят търсещите работа, измамниците изпипват докрай офертите, включвайки в тях официални сайтове на фирмите, лого и други елементи за идентификация.
Уловката е, че контактите на фирмата са подправени, но така че максимално да наподобяват истинските. Например имейл адресът, посочен за контакт, завършва с yahoo.com вместо yahoo.co.uk. Измамниците разчитат на това, че дори търсещите работа да направят първоначална проверка в интернет, няма да доловят тънката измама.
Така клъвналите на обявата на практика изпращат CV до измамниците, а не до реалния работодател. Следва бързо одобрение на кандидатите и искане за превод на пари за обработка на документи, консултантски услуги, комисиони.
Има случаи, в които “работодателят” иска предварително депозит за квартирата, която ще осигури на бъдещия си работник. След като парите се преведат, контактът с търсещите работа се прекъсва.
В тези случаи българските трудови полицаи не могат да се намесят, защото става въпрос за измама, която е от компетенциите на правораздавателните органи, обясниха от ГИТ.
Все по-често се използва вариантът с командироването на служители в други страни от ЕС. При тази схема хитреците обявяват, че са представители на наши или чужди фирми, които са ги упълномощили да им намерят персонал, който след това се командирова в друга страна. Така се заобикаля законовото изискване за лиценз от Агенцията по заетостта и за регистрация на договор с чужд работодател. Зачестиха случаите , в които командированите получават по-ниски заплати от минималните за приемащата държава, което е нарушение.
Миналата седмица например имаше такъв случай с нашенци, наети от полска фирма, която ги командировала в Германия, но им плащала по-ниски заплати от минималните за страната. Друга спорна практика е масовото предлагане на уреждане на документи за самонаемане на българи в чужбина, най-често във Великобритания.
От кандидатите се искат между 400 и 500 британски паунда (950-1200 лв.) за уреждане на документите. Условията за регистрация обаче не са сложни и всеки може да се запознае с тях напълно безплатно, обясниха от ГИТ. Регистрацията се прави на сайта http://www.hmrc.gov.uk/calcs/esi.htm.
На снимката: Британският посланик Джонатан Алън (вдясно) и вътрешният министър Цветлин Йовчев обсъдиха предизвикателствата пред предстоящия туристически сезон.
